Актуално



Интересно за историята на град Обзор


Обзор е едно от най-старите селища по българското Черноморие. Създаден преди близо 3 000 години от древните траки, градът носел името Навлохос.
По-късно гръцки колонизатори го преименуват на Хелиополис – Градът на слънцето. През I в.пр.. Хр. римляните завладяват селището, наричат го Теополис и изграждат храм на бог Юпитер.

По времето на Византийската империя тук се е намирала и една от летните резиденции на императора. Останки от храма на Юпитер, както и от други древни сгради от времето на гръцкия и римския период от историята на града, днес могат да се видят подредени в центъра на Обзор.

рез Средновековието градът е бил важна част от търговските маршрути между Константинопол и Дунав. Тук по времето на Второто Българско царство е изградена и българската крепост Козяк, чието име днес носи планинският връх над градчето.

По времето на Османското владичество градчето се споменава в турските архиви като Гьозекен – красив изглед. Това име носи до 1934 г., когато турското название е преведено в красивата българска дума Обзор.

Обзор е обявен официално за град на 9 септември 1984 г., тази година града ще чества своята 30 годишнина.

Туристите в Обзор могат да разгледат музейната сбирка на града. Историко-етнографската колекция е събирана повече от 30 г. и представя историята, бита и културата на обитателите на древното селище. Материалът е разделен в две основни теми.

Едната е история и археология. Има над 800 експоната и обхваща периода от V – IVв. пр.н.е. до XVIII в. от н.е.

Втората е етнографска и има 300 експоната. Обхваща периода XVIII – XX в.

Днес, благодарение на дългата си плажна ивица и прекрасните си условия за туризъм, градът се е превърнал в привлекателна морска дестинация.


Екскурзия в биосферен резерват Камчия


Ако сте решили да прекарате повече дни в Обзор и имате на разположение кола да разгледате региона, то непременно трябва да включите в списъка си и биосферния резерват Камчия.

В долното течение на река Камчия се намира най-голямата вековна крайречна гора в България, наречена Лонгоз, обявена за природен резерват (1951 г.), за да се запази първичният й естествен вид. Лонгозните гори в умерените ширини са рядко природно явление не само в Европа, а и в света, но у нас те са сравнително широко разпространени в устията на черноморските ни реки Батова, Камчия, Ропотамо и Велека.


Иракли – изумителна непокътната красота


Иракли се намира на 6 км от село Емона. Местоността е обявена за защитена с цел запазване на редките и застрашени растителни видове и птици. Плажът на Иракли е един от малкото останали девствени плажове, който беше нашумял напоследък с проблемите около решенията за застрояване на района. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Иракли е разделен от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман разделяща условно плажовете на плаж "Иракли" и плаж "Вая" (южно по посока на нос Емине).
Някога в Иракли са живеели преселници, но го напуснали и заживели сред българите в Обзор.

За щастие Иракли не е застроен и до днешен изумява посетителя с девствената си природа и уникален пейзаж.


Средновековна крепост Козяк


В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк.

Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спущат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница. Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по- достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула.

Козяк несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал "закон за пристанището на Гьозке", в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби.

Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г.

При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман (1371-1395 г.). Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.

Експонирането на римски терми с датировка от IV-VI век и средновековната крепост Козяк е сред стратегията на Обзор да се превърне не само в предпочитано място за отдих, но и в център на културно-историческия туризъм на север от Бургас.


Обзор- градът на фестивалите


Обзор отбеляза патронния си празник - Еньовден

19.06.2015 г. - Празник на град Обзор


Празникът на град Обзор се чества на 24-ти юни – Еньовден. Това е един от най-важните летни празници в народния календар. На тази дата се чества и рождението на Св. Йоан Кръстител. Този старинен български обичай е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта е най-къса. Според народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. . С този празник са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се и за ден на билкарите. Календарно Еньовден е е свързан с лятното слънцестоене – един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. ". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се, че слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.


В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.


Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за ,,болестта без име.


От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.